❓Защо е толкова трудно да направим крачката?
Промяната е онзи момент, в който старото вече не върши работа, а новото още не се е родило.
Междинната зона, където се изисква лично усилие.
Тя те кара да напуснеш познатото - дори когато то вече ти убива.
Да поемеш риск. Да се адаптираш. Да понесеш възможността за провал.
И ето ти дилемата:
Да останеш в дискомфорт, който познаваш.
Или да тръгнеш към свобода, която плаши.
🐾 Притчата за кучето и пирона
Куче лежи на дъска с пирон. Вие.
Пита го човекът:
– Защо не мръднеш?
А стопанинът отговаря:
– Щом не мърда, значи още не го боли достатъчно.
Колко от нас живеят така?
Мърморят. Оплакват се. Очакват някой да им оправи живота.
Някой да „завърти копчето“ и да им стане леко.
Само че…
✋ Никой не носи твоя урок вместо теб.
Онзи, който знае как се излиза от болка – първо си го е научил сам.
И не, няма да вади всеки пирон от всяка дъска.
Защото не е помощ, ако ти отнеме урока.
А урокът, ако не си го минал, ще се върне. Под друга форма. По-силен.
❓И когато пак се случи нещо трудно…
Преди да се оплакваш.
Преди да сочиш с пръст.
Преди да кажеш „това не е честно“
👉Какво ми показва тази случка за мен самия?
👉Каква част от мен още не е узряла?
👉Какво трябва да овладея, преди да продължа напред?
Промяната не винаги идва с фанфари. Понякога идва с ръмжене. 🛠️
Понякога идва с тишина.
Понякога идва със сълзи.
Но ако я посрещнеш съзнателно – тя те преобразява.
Изгражда. Укрепва. Разчиства.
✅ Силата не е в това да избегнеш болката.
Силата е в това да ѝ дадеш смисъл.
📞 Свържи се с мен за индивидуална консултация:
0884886163
Няма коментари:
Публикуване на коментар